Гуча, Сърбия 2011 Част 1

На входа на Гуча трябва да пише „Сбогом, съвест”. Никой не отива там само заради музиката.

Фестивалът не събира фенове на тромпетите, събира луди и гладни за удоволствия хора и ги прави фенове на тромпетите. Тромпетите не предполагат тихо слушане на закрито, те трябва да вият по поляните, да се лее пиво и да вадят от теб някакъв първичен ритъм и да изкарат от порите ти пот и страст. Тромпетите в Гуча са по сръбски разгулни, жадни и ти отварят сърцето.

Пот и пиво се леят на равни части, прегръдките и наздравиците също.

От София до Гуча

се стига за 5-6 часа с кола, ама друг път. Няма как да не спрете за „Йелен пиво”  и да не се загубите поне няколко пъти. Ние излязохме от София през бул. „ Сливница”,  през Драгоман, в Сърбия: Димитровград – Пирот – Ниш – Крушевац – Кральево – Каона – Гуча. Чак след Кральево има табелки за Гуча, но хората ще ви упътят, доколкото могат: „па право, па лево, па десно, па  семафор и т.н. Семафор е светофар. Магистралата е платена само в една част, струва около 190 динара.

На входа на Гуча има бариера, таксата за кола е 1000 динара, около 20 лева, на колата ти лепят нещо като винетка, на която пише P 1000 динара, можеш да влизаш и излизаш с тази лепенка колкото искаш. За бус взимат 3000 динара. Ако влизате пеша, предполагам няма да платите нищо, таксата е за паркинг. Някакъв човечец се оплака, че са му взели 2000 динара, не знам защо.

Къде да спя в Гуча?

На палатка, разбира се. Може и в хотел, но не виждам смисъл, освен ако не ти се харчат по 30-40 евро на вечер.

Опънете си палатката на някоя поляна или покрай реката и не давайте пари на никого, безплатно е. Един човечец с жилетка на общината обра по 200 динара на десетки наивни душици и изкара няколко месечни заплати. Стоеше в началото на поляната и се правеше, че регулира паркирането на колите. Цял ден го гледахме и се смяхме как печели пари от въздуха. Беше там само един ден, в 16,30 се прибра, да преброй печалбата предполагам. Опита се и на нас да ни вземе пари. Поискахме документ – нямаше, отказахме да се преместим и той ни остави на мира. Дори ни покани да си опънем палатките в двора му, накрая успя да изкопчи само 100 динара за едно къпане в банята му.

 

Поляните не са къмпинги, нямат никакви условия, които да предполагат заплащане, платили сте си паркинг още на входа. В двора на някоя къща ще ви искат по 5 евро на човек и използвате баня и тоалетна. За 100-200 динара можете да се изкъпете в околните къщи. Има специално място с химически тоалетни и душове, но трябва да пообиколиш, за да го откриеш.

 Химически тоалетни има на стадиона и около него, таксата е 30 динара, до църквата има безплатна тоалетна. В зоната на сергиите и шатрите няма нито една тоалетна, поне ние не открихме. Нощем се оправяте както можете. На стадиона, по време на концертите, мъжете са най-лесни, бяха опикали едната стена до средата. Жените си плащат за тоалетна, няма начин.

Гуча професионалисти

Някои хора знаят как да си създадат удобства. И този дори не е кой знае колко подготвен. По пътеката към поляната имаше една група много по-сериозно подготвена. Бяха си направили лагер между храстите, имаха маса, столове, диван, барбекю, дори картина си окачиха на едно дърво. По едно време напуснаха „фамилната къща” и ги видяхме по улицата да разнасят току-що купено прасе на прът. Няколко часа по-късно само главата му беше останала, покрита с пешкир.

Не случайно тази палатка е обградена така от колите, това бяха истински Гуча професионалисти. Нашите палатки не бяха барикадирани така и това се оказа грешка. Пияните ти стъпват по палатката,  викат аааа, шатру, некой спава, пикаят или повръщат подпрени на бедната ти палатка. Опитайте се да ограничите достъпа, не че ще успеете да заспите, но поне няма опасност някой да помете палатката.

Ако искате да спите и сте на палатка – напийте се. Иначе не става. Първата вечер многото бири ни приспаха на секундата, втората – нищо не пихме, но и никак не спахме. Цяла нощ се чува силна музика, песни, крясъци, хора ти стъпват по главата, повръщат, пикаят, целият свят се извървя покрай нас. Крещят недооценени любовници „я съм я близал по пизду, а она се смее”, един Владислав драматично, по сръбски, се караше с приятелката си, че от 28 дни не били правили секс. По едно време исках да му предложа секс, само да млъкне. Фойерверки, гръм, песни. Когато съмне леко затихват нещата, но тогава сърбите се събуждат да пикаят и първата им работа е да надуят силна музика от колите си. В седем сутринта с топовни гърмежи събуждат туристите, за да продължат да пият. Напийте се, сериозно, иначе не се издържа.

 

В една от палатките тихо къкри боб.

В жегата това е интелигентно решение. На едно място дори бяха заградили реката, за да се плацикат разгорещените. А разгорещени хора имаше бол. Кой от жега, кой от пиво, кой от танци или любов.